Сладко,мъничко момче,
лекичко като перце,
мое бисерно зрънце.
Викне ли ме твоят глас,
аз при тебе съм завчас.
Хитър мамин малчуган,
палав, весел и засмян.
Думите ти всеки ден
дар небесен са за мен.
Твойто мургаво лице
нежно е като цветче,
твойто слабичко телце -
жилаво като дръвче.
Мъничката ти душа
чиста е като сълза.
Златното ти сърчице
ден и нощ все мен зове!
2003г.
© Румяна Стоянова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
