На сина ми
Мое малко зайче, на разсъмване
гледам как крачетата ти спят.
Тихо ги целувам преди тръгване,
по нослето ти катери се сънят.
Аз във детските ти шепички оставям
зрънце смях и щипка светлина,
пътят ти напред да осветяват,
да те топлят в озлобения ни свят.
Ти ще бягаш по светулкови пътеки,
Крачетата ти мрежи ще плетат
от стъпките ти в пясъка, додето
порасне постепенно в теб мъжът.
Навярно ще те духат ветровете,
Навярно и ще падаш, и ще ставаш…
Аз днес в сърцето ти засаждам обич-цвете
с заръката до гроба да го пазиш.
А някой ден, когато си отида,
засей го на разсъмване в пръстта –
аз от небето ще надникна да те видя,
защото ще съм майка и в смъртта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Славкова Все права защищены
