rummis (Румяна Славкова)
113 102
21.08.2011 г., 16:23 ч.

На сина ми 

  Поезия
1420 0 9

Мое малко зайче, на разсъмване

гледам как крачетата ти спят.

Тихо ги целувам преди тръгване,

по нослето ти катери се сънят.

 

Аз във детските ти шепички оставям

зрънце смях и щипка светлина,

пътят ти напред да осветяват,

да те топлят в озлобения ни свят.

 

Ти ще бягаш по светулкови пътеки,

Крачетата ти мрежи ще плетат

от стъпките ти в пясъка, додето             

порасне постепенно в теб мъжът.

 

Навярно ще те духат ветровете,

Навярно и ще падаш, и ще ставаш…

Аз днес в сърцето ти засаждам обич-цвете

с заръката  до гроба да го пазиш.

 

А някой ден, когато си отида,

засей го на разсъмване в пръстта –

аз от небето  ще надникна да те видя,

защото ще съм майка и в смъртта.

 

© Румяна Славкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??