30 июн. 2016 г., 10:52  

На синовете ми

1.4K 1 4

Недолюбвам аз ламтежи и залози.

Животът ми не е надбягване с кон.

С едничка Истина - с любов живея,

признавам и приемам волята на Бог.

 

Дрехата на Съдбата своя прекроявам,

съшивам я с иглата на острия си взор.

Спъна ли се в камънаци и в шубраци,

дълго вслушвам се във оня зов от рог.

 

Да се раня, да спра, да падна - мога,

но знам, потомка съм на жилав род.

На деца и внуци да завещая искам

име светло - греещ в спомен горд.

 

Samadhi

/Гюлсер Мазлум/

30.06.2016 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...