Jun 30, 2016, 10:52 AM  

На синовете ми

  Poetry » Other
1.4K 1 4

Недолюбвам аз ламтежи и залози.

Животът ми не е надбягване с кон.

С едничка Истина - с любов живея,

признавам и приемам волята на Бог.

 

Дрехата на Съдбата своя прекроявам,

съшивам я с иглата на острия си взор.

Спъна ли се в камънаци и в шубраци,

дълго вслушвам се във оня зов от рог.

 

Да се раня, да спра, да падна - мога,

но знам, потомка съм на жилав род.

На деца и внуци да завещая искам

име светло - греещ в спомен горд.

 

Samadhi

/Гюлсер Мазлум/

30.06.2016 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...