19 янв. 2020 г., 21:28

На СКГТ* с либоф

909 1 7

На спирката висиш кат' прани гащи 

Да чакаш ти заветния трамвай 

А е късно вечер и шкембето дращи...

Транспорта е нарядко, да се знай...

 

Качваш се, а там студено като в морга

че парното отново не работи.

Поел си не на работа, а на каторга

бракмата сякаш карат я роботи.

 

Седиш и зъзнеш в старата мотриса

по стъклото е два пръста лед...

тъпо друсане джигера ти разтриса

клошари заобикалят те отвред

 

Кат' клетката на слона в зоопарка

смърди вътре през цялата година

че клошар, луд или пък козарка

са се возят гратис просто до амина

 

Не би се возил в старата барака

ако можеше трамвая сам да си избираш

но за ъпгрейд има да си чакаш

А друг транспорт (по-хубав) се намира...

 

Уви, не сме престижни ние

Досами самата северна тангента

Ще си висим, докато вятър вие.

А за билетче – възсолена лепта... 

 

Завиждам аз на тия със метрото

които идват сутрин по риза и сакенце

Нечестно ми се вижда, щото

В трамвая леден замръзва и кафенце...

 

Седя си аз, трамвая пусти чакам 

И за наш'то СКГТ си мисля ядно

За чий аз кинти за билети цакам,

Щом като се возя аз на хладно???

 

Това е то да си от крайния квартал

Прецакан си по подразбиране...

Сякаш не в столица си се озовал...

Може би в тайгата се намираме :(

______________________________________

*СКГТ = Столичен Център за Градска Мобилност или органът, който отговаря за градския транспорт в София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Стоименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • stormwatch (Христо Ангелов) работя в open space офис. Дори и шефът да се направи на пич и тихичко да не прати вкъщи, другите колеги няма да са ок...
  • Ха-ха, да. Определено ще е „един път” (във всеки смисъл на думите ). Предусещам как след това още на следващия ден ще трябва да си хващаш нов раздрънкан трамвай, към ново работно място … Ама ти все пак можеш да пробваш, де- някои шефове са доста широко скроени
  • stormwatch (Христо Ангелов) хахахаа

    Не съм сигурна, че шефът ми ще го оцени, ама сценката ще е един път 😂
  • Хе-хе, аз пък искрено се забавлявах с прочетеното (знам, знам, малко прозвучах кат’ сеирджия, потвърждавайки по тоя начин старата българска поговорка, чи: „На чужд гръб (Бистрин ) и 100 раздрънкани трамвая са малко” )… Иначе, бих ти препоръчал за по-лесно справяне с екстремната ситуация винаги да носиш по едно „пищовче” с високоалкохолна напитка във вътрешния джоб на палтото (повярвай ми, след 5-6 стабилни глътки вече няма да ти пука дъл’ съ возиш в трамвай изкретал като от филм на ужасите )…
    П.П. То пък от друга страна кат’ съ замислих, не знам дали съвета ми е много подходящ. В смисъл- май не е много добра идея да цъфнеш полюлявайки се, с приятно зачервени бузки в офиса, да шляпнеш шефа си свойски по з*дника и да избоботиш: „Тттии, тти мен уважаваш ли мъ, алчно к*пеле такова?!?” … Не ме слушай, не ме бива в съветите .
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова) абе то колкото е смешно, толкова е и тъжно...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...