19.01.2020 г., 21:28

На СКГТ* с либоф

905 1 7

На спирката висиш кат' прани гащи 

Да чакаш ти заветния трамвай 

А е късно вечер и шкембето дращи...

Транспорта е нарядко, да се знай...

 

Качваш се, а там студено като в морга

че парното отново не работи.

Поел си не на работа, а на каторга

бракмата сякаш карат я роботи.

 

Седиш и зъзнеш в старата мотриса

по стъклото е два пръста лед...

тъпо друсане джигера ти разтриса

клошари заобикалят те отвред

 

Кат' клетката на слона в зоопарка

смърди вътре през цялата година

че клошар, луд или пък козарка

са се возят гратис просто до амина

 

Не би се возил в старата барака

ако можеше трамвая сам да си избираш

но за ъпгрейд има да си чакаш

А друг транспорт (по-хубав) се намира...

 

Уви, не сме престижни ние

Досами самата северна тангента

Ще си висим, докато вятър вие.

А за билетче – възсолена лепта... 

 

Завиждам аз на тия със метрото

които идват сутрин по риза и сакенце

Нечестно ми се вижда, щото

В трамвая леден замръзва и кафенце...

 

Седя си аз, трамвая пусти чакам 

И за наш'то СКГТ си мисля ядно

За чий аз кинти за билети цакам,

Щом като се возя аз на хладно???

 

Това е то да си от крайния квартал

Прецакан си по подразбиране...

Сякаш не в столица си се озовал...

Може би в тайгата се намираме :(

______________________________________

*СКГТ = Столичен Център за Градска Мобилност или органът, който отговаря за градския транспорт в София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Стоименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • stormwatch (Христо Ангелов) работя в open space офис. Дори и шефът да се направи на пич и тихичко да не прати вкъщи, другите колеги няма да са ок...
  • Ха-ха, да. Определено ще е „един път” (във всеки смисъл на думите ). Предусещам как след това още на следващия ден ще трябва да си хващаш нов раздрънкан трамвай, към ново работно място … Ама ти все пак можеш да пробваш, де- някои шефове са доста широко скроени
  • stormwatch (Христо Ангелов) хахахаа

    Не съм сигурна, че шефът ми ще го оцени, ама сценката ще е един път 😂
  • Хе-хе, аз пък искрено се забавлявах с прочетеното (знам, знам, малко прозвучах кат’ сеирджия, потвърждавайки по тоя начин старата българска поговорка, чи: „На чужд гръб (Бистрин ) и 100 раздрънкани трамвая са малко” )… Иначе, бих ти препоръчал за по-лесно справяне с екстремната ситуация винаги да носиш по едно „пищовче” с високоалкохолна напитка във вътрешния джоб на палтото (повярвай ми, след 5-6 стабилни глътки вече няма да ти пука дъл’ съ возиш в трамвай изкретал като от филм на ужасите )…
    П.П. То пък от друга страна кат’ съ замислих, не знам дали съвета ми е много подходящ. В смисъл- май не е много добра идея да цъфнеш полюлявайки се, с приятно зачервени бузки в офиса, да шляпнеш шефа си свойски по з*дника и да избоботиш: „Тттии, тти мен уважаваш ли мъ, алчно к*пеле такова?!?” … Не ме слушай, не ме бива в съветите .
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова) абе то колкото е смешно, толкова е и тъжно...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...