21 апр. 2008 г., 18:41

На среща с мълчанието

659 0 8
Една жена седи, кафе отпива,
със влюбени очи, все замъглени,
сияещо загадъчна усмивка,
сърце по женски наранено...

Една жена праведно се извисила
и като полета на диви патици
в свят свой - необхватна прелест скрила,
а истините - скътала за празници...

Една жена на "ти" с мълчанието тихо
или със здрава схватка с тъмнината
на каменна гора, и всичкото най-свято
оживяло - в неин химн на красотата...

Една жена, все бляскава и бледна,
не свлякла вълшебното си покривало,
не произнесла "не" никога за "да",
макар че истината... все боляла...




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...