На среща с мълчанието
със влюбени очи, все замъглени,
сияещо загадъчна усмивка,
сърце по женски наранено...
Една жена праведно се извисила
и като полета на диви патици
в свят свой - необхватна прелест скрила,
а истините - скътала за празници...
Една жена на "ти" с мълчанието тихо
или със здрава схватка с тъмнината
на каменна гора, и всичкото най-свято
оживяло - в неин химн на красотата...
Една жена, все бляскава и бледна,
не свлякла вълшебното си покривало,
не произнесла "не" никога за "да",
макар че истината... все боляла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
