На среща с мълчанието
със влюбени очи, все замъглени,
сияещо загадъчна усмивка,
сърце по женски наранено...
Една жена праведно се извисила
и като полета на диви патици
в свят свой - необхватна прелест скрила,
а истините - скътала за празници...
Една жена на "ти" с мълчанието тихо
или със здрава схватка с тъмнината
на каменна гора, и всичкото най-свято
оживяло - в неин химн на красотата...
Една жена, все бляскава и бледна,
не свлякла вълшебното си покривало,
не произнесла "не" никога за "да",
макар че истината... все боляла...
© Мариола Томова All rights reserved.
