Apr 21, 2008, 6:41 PM

На среща с мълчанието

  Poetry » Love
649 0 8
Една жена седи, кафе отпива,
със влюбени очи, все замъглени,
сияещо загадъчна усмивка,
сърце по женски наранено...

Една жена праведно се извисила
и като полета на диви патици
в свят свой - необхватна прелест скрила,
а истините - скътала за празници...

Една жена на "ти" с мълчанието тихо
или със здрава схватка с тъмнината
на каменна гора, и всичкото най-свято
оживяло - в неин химн на красотата...

Една жена, все бляскава и бледна,
не свлякла вълшебното си покривало,
не произнесла "не" никога за "да",
макар че истината... все боляла...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...