Пада тихо нощта и поглъща града.
Светлините забързано гаснат.
Зашумяват листа, сиротеят гнезда.
Вятър роши опърпани храсти.
И така в тишина, на ръба на съня,
потопена във есенни рими,
чувам звън на звезди, виждам влажни очи
и копнеж на мига да ме има.
Тя протяга ръце и извива телце,
тъй че устните жадно се впиват...
Тази малка Звезда, с нощен глад за кърма
всичко есенно в мене отмива.