На Стела...

jade_alex (Джейд)
26 17

26.09.2015 г., 10:31 ч.

Поезия » Философска

491 0 0

Пада тихо нощта и поглъща града.

Светлините забързано гаснат.

Зашумяват листа, сиротеят гнезда.

Вятър роши опърпани храсти.

И така в тишина, на ръба на съня,

потопена във есенни рими,

чувам звън на звезди, виждам влажни очи

и копнеж на мига да ме има.

Тя протяга ръце и извива телце,

тъй че устните жадно се впиват...

Тази малка Звезда, с нощен глад за кърма

всичко есенно в мене отмива.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.