На Стела...

Пада тихо нощта и поглъща града.

Светлините забързано гаснат.

Зашумяват листа, сиротеят гнезда.

Вятър роши опърпани храсти.

И така в тишина, на ръба на съня,

потопена във есенни рими,

чувам звън на звезди, виждам влажни очи

и копнеж на мига да ме има.

Тя протяга ръце и извива телце,

тъй че устните жадно се впиват...

Тази малка Звезда, с нощен глад за кърма

всичко есенно в мене отмива.