Живея на средата на живота -
началото е черно-бяла снимка,
а краят е последната ми кота.
Живея като негова любимка.
С усмивка всяка сутрин го прегръщам,
а той ме омагьосва с пъстротата.
Не винаги изгубеното връща,
но учи ме да вярвам в чудесата.
Обичам го такъв, какъвто искам
да го запомня, легна ли в тревите -
вълните му край мене как се плискат
и как понякога съм му сърдита.
Как с хората, които са ми скъпи,
се радвам на моменти споделени.
И как сама излязох от калъпа,
за да открия щастието в мене.
Сега съм по средата и мечтая
да извървя с достойнство всяка крачка.
Не слагам точка, само запетая.
На страховете обявявам стачка!
25.02.24
Нина Сариева
© Nina Sarieva Все права защищены
Таня, благодаря и на теб!