На събуждане
Ще се простя с мечтите на събуждане,
ще скъсам ризата си бяла,
отметнала коси във чуждата
действителност ще бъда цяла.
Усмихнатите теменужки
ще посинеят от уплаха.
По нощница се скитам - лудата,
събудена, но неразбрала...
Пречупени лъчи в косите ми
не стават златни - посивели са.
Ще се простя с мечтите на разсъмване,
на ризата ще се обеся...
И всяко утро теменужено
е мое мъничко завръщане.
Душата ми ще е изстинала -
сама и дълго непрегръщана...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
И пак казвам:Дано терзанията ти са само в стиховете!
