Apr 17, 2009, 5:03 PM

На събуждане

  Poetry » Love
1.7K 0 5

Ще се простя с мечтите на събуждане,

ще скъсам ризата си бяла,

отметнала коси във чуждата

действителност ще бъда цяла.

Усмихнатите теменужки

ще посинеят от уплаха.

По нощница се скитам - лудата,

събудена, но неразбрала...

Пречупени лъчи в косите ми

не стават златни - посивели са.

Ще се простя с мечтите на разсъмване,

на ризата ще се обеся...

И всяко утро теменужено

е мое мъничко завръщане.

Душата ми ще е изстинала -

сама и дълго непрегръщана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Събудих се и преди да поскитам боса в росната все още трева,дойдох тук...(F)
    Харесах...,но и се натъжих...И пак казвам:Дано терзанията ти са само в стиховете!
    Успех ти пожелавам!!!(y)
  • Харесах! Много!!!
    Поздрав!!1
  • И аз така - хубаво!
    Хареса ми, дори малко ми напомни на самата мен като усещания и стил. Поздравявам те! Ще продължавам да те чета...
  • Ще се простя с мечтите на събуждане,

    ще скъсам ризата си бяла,

    отметнала коси във чуждата

    действителност ще бъда цяла.
    Много изящен е този стих, жалко че е изпълнен с песимизъм и отчаяние..Не може да е чак толкова лошо ..!!?? Прегръдки..
  • Хубаво!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...