24 февр. 2010 г., 15:17

на Съни

903 0 0

                                                           Защо си тръгна, мое слънце?
                                                           Залезе  ти зад тези планини,
                                                           но нали така не ще огрее даже зрънце,
                                                           щом ги няма твойте лъчи?  

 
                                                            Студ  земята ще покрие,
                                                            лед ще скрие нашите стъкла,
                                                            мъката ще ни убие,
                                                            ще разбие бавно нашите сърца.

                                                            И ще остане само спомен
                                                            в мрачната, студена тишина,
                                                            с кървави сълзи ще е отронен
                                                            вик, който вика те - ЕЛА...
                                                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...