20 янв. 2015 г., 11:18

На съвременните български творци

742 0 2

Не ми отива всяка роля.

Не ми отива да съм Бог.

Прожекторът не топли в зима,

костюмът няма климатик.

 

Реклами глупави не снимам

и на матраци не лежа,

и зъбни пасти не избирам,

за наколенки не пестя.

 

Успех във зали не продавам,

афиши с глупост не лепя,

билети късам - но накрая,

за "афтър парти" не ламтя.

 

Пиеса стара и позната,

играна хиляди лета...

Талантът тъне в нищетата,

бездарието - в суета!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравявам те за това стихотворение! Много правдиво!
  • Хареса ми - поздрави за правдивата, широко разгърната метафора!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...