20 янв. 2015 г., 11:18

На съвременните български творци

738 0 2

Не ми отива всяка роля.

Не ми отива да съм Бог.

Прожекторът не топли в зима,

костюмът няма климатик.

 

Реклами глупави не снимам

и на матраци не лежа,

и зъбни пасти не избирам,

за наколенки не пестя.

 

Успех във зали не продавам,

афиши с глупост не лепя,

билети късам - но накрая,

за "афтър парти" не ламтя.

 

Пиеса стара и позната,

играна хиляди лета...

Талантът тъне в нищетата,

бездарието - в суета!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравявам те за това стихотворение! Много правдиво!
  • Хареса ми - поздрави за правдивата, широко разгърната метафора!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...