20.01.2015 г., 11:18

На съвременните български творци

736 0 2

Не ми отива всяка роля.

Не ми отива да съм Бог.

Прожекторът не топли в зима,

костюмът няма климатик.

 

Реклами глупави не снимам

и на матраци не лежа,

и зъбни пасти не избирам,

за наколенки не пестя.

 

Успех във зали не продавам,

афиши с глупост не лепя,

билети късам - но накрая,

за "афтър парти" не ламтя.

 

Пиеса стара и позната,

играна хиляди лета...

Талантът тъне в нищетата,

бездарието - в суета!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам те за това стихотворение! Много правдиво!
  • Хареса ми - поздрави за правдивата, широко разгърната метафора!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....