sama86 (Евкалипт)
68 194
12 июн. 2008 г., 11:30

На татко... 

  Поэзия
1347 1 13
 

Не, не е влязла прах в очите ми... аз плача!

Сълзите ми прочистиха душата и видях -

видях, че днес със вдигната глава не крачиш,

престорих се - в очите влиза прах...

 

Но не е прах! Очите, татко... те говорят,

изгубих се... докато преборя стръмнината,

погледни във очите ми, татко... те молят

за  прегръдка, както се прегръщат децата...

 

О, твоите ръце... така ще ми тежат -

безумно натежали са от работа и честност.

И да ги гледам примирено да лежат -

нима си мислиш, че е лесно?!

 

Аз помня в детството прегръдки прашни

и бездънен детски страх, че ще си идеш.

Но ако днес те няма, татко... е по-страшно,

по-страшно ще е моите деца ако не видиш...

 

Ох... тази прах в очите! На сълза прилича...

Не е прах в очите ми, татко... помни, че

най-важна е кръвта...  и те обичам -

не плача. Аз съм твоето мъжко момиче...

© Евкалипт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??