На татко...
Не, не е влязла прах в очите ми... аз плача!
Сълзите ми прочистиха душата и видях -
видях, че днес със вдигната глава не крачиш,
престорих се - в очите влиза прах...
Но не е прах! Очите, татко... те говорят,
изгубих се... докато преборя стръмнината,
погледни във очите ми, татко... те молят
за прегръдка, както се прегръщат децата...
О, твоите ръце... така ще ми тежат -
безумно натежали са от работа и честност.
И да ги гледам примирено да лежат -
нима си мислиш, че е лесно?!
Аз помня в детството прегръдки прашни
и бездънен детски страх, че ще си идеш.
Но ако днес те няма, татко... е по-страшно,
по-страшно ще е моите деца ако не видиш...
Ох... тази прах в очите! На сълза прилича...
Не е прах в очите ми, татко... помни, че
най-важна е кръвта... и те обичам -
не плача. Аз съм твоето мъжко момиче...
© Евкалипт All rights reserved.
