sama86 (Евкалипт)
68 194
12.06.2008 г., 11:30 ч.

На татко... 

  Поезия
1346 1 13
 

Не, не е влязла прах в очите ми... аз плача!

Сълзите ми прочистиха душата и видях -

видях, че днес със вдигната глава не крачиш,

престорих се - в очите влиза прах...

 

Но не е прах! Очите, татко... те говорят,

изгубих се... докато преборя стръмнината,

погледни във очите ми, татко... те молят

за  прегръдка, както се прегръщат децата...

 

О, твоите ръце... така ще ми тежат -

безумно натежали са от работа и честност.

И да ги гледам примирено да лежат -

нима си мислиш, че е лесно?!

 

Аз помня в детството прегръдки прашни

и бездънен детски страх, че ще си идеш.

Но ако днес те няма, татко... е по-страшно,

по-страшно ще е моите деца ако не видиш...

 

Ох... тази прах в очите! На сълза прилича...

Не е прах в очите ми, татко... помни, че

най-важна е кръвта...  и те обичам -

не плача. Аз съм твоето мъжко момиче...

© Евкалипт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??