На татко

Приседнах тук под тази сянка

На бащината ми липа И от умора в нежна дрямка  Там ароматът ме приспа...   И чуден сън аз засънувах За топъл пролетен рефрен. За татко беше и бленувах  За тоз отдавна минал ден.    Видях как звучно си свирука И чука здраво да върти. Пак нещо майстори той тука - "Ех, татко, стига! Почини!"   Усмихвайки се, казва нежно: "Не може, дъще, разбери!  На мен ми трябва тук надлежно, Стената да се изгради!"   Усмихвам се... Нали разбирам  Защо е всичкото това, Нали за тебе аз намирам, Че силен си като скала!    И тъй, унесена в усмивка  Отворих бавно аз очи  И някак си в оназ завивка  На детство топло ме пови...    И ето, татко се прибира, Поглеждам белите коси И, Боже, пак дъхът ми спира От топлите, добри очи...   Такъв е моят татко! Весел! Живот в неволи е живял, Но знае радостната песен  На радост, тъй и непознал!