На татко

17.04.2013 г., 10:55 ч.

Поезия » Друга

750 0 0

Приседнах тук под тази сянка

На бащината ми липа

И от умора в нежна дрямка

Там ароматът ме приспа...

И чуден сън аз засънувах

За топъл пролетен рефрен.

За татко беше и бленувах

За тоз отдавна минал ден.

Видях как звучно си свирука

И чука здраво да върти.

Пак нещо майстори той тука -

"Ех, татко, стига! Почини!"

Усмихвайки се, казва нежно:

"Не може, дъще, разбери!

На мен ми трябва тук надлежно,

Стената да се изгради!"

Усмихвам се... Нали разбирам

Защо е всичкото това,

Нали за тебе аз намирам,

Че силен си като скала!

И тъй, унесена в усмивка

Отворих бавно аз очи

И някак си в оназ завивка

На детство топло ме пови...

И ето, татко се прибира,

Поглеждам белите коси

И, Боже, пак дъхът ми спира

От топлите, добри очи...

Такъв е моят татко! Весел!

Живот в неволи е живял,

Но знае радостната песен

На радост, тъй и непознал!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.