Приседнах тук под тази сянка
На бащината ми липа
И от умора в нежна дрямка
Там ароматът ме приспа...
И чуден сън аз засънувах
За топъл пролетен рефрен.
За татко беше и бленувах
За тоз отдавна минал ден.
Видях как звучно си свирука
И чука здраво да върти.
Пак нещо майстори той тука -
"Ех, татко, стига! Почини!" ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse