Apr 17, 2013, 10:55 AM

На татко

  Poetry » Other
887 0 0


Приседнах тук под тази сянка

На бащината ми липа И от умора в нежна дрямка  Там ароматът ме приспа...   И чуден сън аз засънувах За топъл пролетен рефрен. За татко беше и бленувах  За тоз отдавна минал ден.    Видях как звучно си свирука И чука здраво да върти. Пак нещо майстори той тука - "Ех, татко, стига! Почини!"   Усмихвайки се, казва нежно: "Не може, дъще, разбери!  На мен ми трябва тук надлежно, Стената да се изгради!"   Усмихвам се... Нали разбирам  Защо е всичкото това, Нали за тебе аз намирам, Че силен си като скала!    И тъй, унесена в усмивка  Отворих бавно аз очи  И някак си в оназ завивка  На детство топло ме пови...    И ето, татко се прибира, Поглеждам белите коси И, Боже, пак дъхът ми спира От топлите, добри очи...   Такъв е моят татко! Весел! Живот в неволи е живял, Но знае радостната песен  На радост, тъй и непознал!   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Мирчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...