На татко
416
0
0
Някой съдбата ми наполовина разсече
набързо душата ми в черно облече
Най-трудно става чак след края вече
Щом ставам сутрин и знам че си далече
Кога си тръгна? И как така те няма?
Баща и дъщеря - бяхме винаги двама.
Защо не идваш тихичко, поне на сън?
Есен е, все по-студено ще става навън...
и късно нощем аз от смяна се прибирам
И болката ме чака у дома
Обяснение, смисъл, аз все не намирам
Защо ме остави сама да вървя?
Защо му е на леденото ти момиче да успее
Като няма баща, който с нея да се гордее
Като няма с кой общите ни песни да пее
Само тихо на тях, сълзи нощем да лее
Аз уж бях голяма, уж можех сама
Излъгах, не разбирам изобщо света
И не може още да го побере ума ми,
че от утре продължавам без баща ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венера Огнянова Все права защищены
