На татко
Някой съдбата ми наполовина разсече
набързо душата ми в черно облече
Най-трудно става чак след края вече
Щом ставам сутрин и знам че си далече
Кога си тръгна? И как така те няма?
Баща и дъщеря - бяхме винаги двама.
Защо не идваш тихичко, поне на сън?
Есен е, все по-студено ще става навън...
и късно нощем аз от смяна се прибирам
И болката ме чака у дома
Обяснение, смисъл, аз все не намирам
Защо ме остави сама да вървя?
Защо му е на леденото ти момиче да успее
Като няма баща, който с нея да се гордее
Като няма с кой общите ни песни да пее
Само тихо на тях, сълзи нощем да лее
Аз уж бях голяма, уж можех сама
Излъгах, не разбирам изобщо света
И не може още да го побере ума ми,
че от утре продължавам без баща ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венера Огнянова Всички права запазени