На татко

29 июн. 2013 г., 12:54

Поэзия

1078 1 1

Камък е заседнал в душата,

от мъка и болка изграден...

Сълзите падат на земята,

дано се срещнем някой ден!

За тебе, тате, пия тази вечер,

на сватбата ми най-специален гост!

И макар да си звездичка на небето,

с любов даряваш първия ми тост...

Няма радост в очите,

няма я усмивката дори,

болката заседнала в гърдите крещи:

"Защо не си до мене ти?!?"

Макар облечена във бяло,

душата отвътре кърви...

Сърцето сякаш е спряло,

чака да дойдеш отнякъде ти...

Никога не ще забравя усмихнатото ти лице,

завинаги, татко, оставаш в мъртвото ми вече сърце!

Почивай в мир, тате! Обичам те!