На татко
Камък е заседнал в душата,
от мъка и болка изграден...
Сълзите падат на земята,
дано се срещнем някой ден!
За тебе, тате, пия тази вечер,
на сватбата ми най-специален гост!
И макар да си звездичка на небето,
с любов даряваш първия ми тост...
Няма радост в очите,
няма я усмивката дори,
болката заседнала в гърдите крещи:
"Защо не си до мене ти?!?"
Макар облечена във бяло,
душата отвътре кърви...
Сърцето сякаш е спряло,
чака да дойдеш отнякъде ти...
Никога не ще забравя усмихнатото ти лице,
завинаги, татко, оставаш в мъртвото ми вече сърце!
Почивай в мир, тате! Обичам те!
© Росица Иванова All rights reserved.
