31 янв. 2013 г., 01:43  

На таз земя сме само гости 

  Поэзия » Философская
535 0 5

И аз накрай ще остарея,

челото бръчки ще бразди.

Усмивката ми ще се слее

с цвета на пръст и ще горчи.

 

А погледът ми синьоведър

като пред дъжд ще се смрачи.

Във вазата ми стръкче гербер

до мен самотно ще стърчи.

 

Духът отдавна е на пости,

свещта – и тя ще догори.

На таз земя сме само гости

за път не взели стрък дори.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??