Jan 31, 2013, 1:43 AM  

На таз земя сме само гости 

  Poetry » Phylosophy
536 0 5

И аз накрай ще остарея,

челото бръчки ще бразди.

Усмивката ми ще се слее

с цвета на пръст и ще горчи.

 

А погледът ми синьоведър

като пред дъжд ще се смрачи.

Във вазата ми стръкче гербер

до мен самотно ще стърчи.

 

Духът отдавна е на пости,

свещта – и тя ще догори.

На таз земя сме само гости

за път не взели стрък дори.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??