31.01.2013 г., 1:43 ч.  

На таз земя сме само гости 

  Поезия » Философска
478 0 5

И аз накрай ще остарея,

челото бръчки ще бразди.

Усмивката ми ще се слее

с цвета на пръст и ще горчи.

 

А погледът ми синьоведър

като пред дъжд ще се смрачи.

Във вазата ми стръкче гербер

до мен самотно ще стърчи.

 

Духът отдавна е на пости,

свещта – и тя ще догори.

На таз земя сме само гости

за път не взели стрък дори.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??