На таз земя сме само гости
И аз накрай ще остарея,
челото бръчки ще бразди.
Усмивката ми ще се слее
с цвета на пръст и ще горчи.
А погледът ми синьоведър
като пред дъжд ще се смрачи.
Във вазата ми стръкче гербер
до мен самотно ще стърчи.
Духът отдавна е на пости,
свещта – и тя ще догори.
На таз земя сме само гости
за път не взели стрък дори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
