7 дек. 2008 г., 14:49

На теб

1.5K 0 5
 

На теб

За мен си безразлично симпатичен

Не ме вълнуват хубавите ти очи

И погледът ти моето сърце не стяга

И огън в него веч изобщо не гори

 

Ти сам това скрои и знам не съжаляваш

В капана ти се хванах аз наивно

Но ето че измъквам се оттам да ме прощаваш

И хоризонта нов откривам аз активно...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добро начало!!!
    Поетичност и чувство за хумор.
    Успех!!!
  • Гого, благодаря ти много!
    И аз си взех кръста, а моят го взе Някой друг... благодаря Му
  • ...в пълните ми със сълзи очи всичко се разми в странен акварел...виждах само светлата ивица по хоризонта и стълб от небесен зов ... странен кръст ... същия кръст където се случи ... където се роди безсмъртието ... вече другото нямаше значение ... тръгнах към хоризонта - кръст и ... не бях сам ......
    Май , че наистина си струва да си запътен към хоризонта ...
  • само така!
  • Добре дошла!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....