Dec 7, 2008, 2:49 PM

На теб

  Poetry » Other
1.5K 0 5
 

На теб

За мен си безразлично симпатичен

Не ме вълнуват хубавите ти очи

И погледът ти моето сърце не стяга

И огън в него веч изобщо не гори

 

Ти сам това скрои и знам не съжаляваш

В капана ти се хванах аз наивно

Но ето че измъквам се оттам да ме прощаваш

И хоризонта нов откривам аз активно...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пет All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добро начало!!!
    Поетичност и чувство за хумор.
    Успех!!!
  • Гого, благодаря ти много!
    И аз си взех кръста, а моят го взе Някой друг... благодаря Му
  • ...в пълните ми със сълзи очи всичко се разми в странен акварел...виждах само светлата ивица по хоризонта и стълб от небесен зов ... странен кръст ... същия кръст където се случи ... където се роди безсмъртието ... вече другото нямаше значение ... тръгнах към хоризонта - кръст и ... не бях сам ......
    Май , че наистина си струва да си запътен към хоризонта ...
  • само така!
  • Добре дошла!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...