15 сент. 2016 г., 17:59

В сърцето ти влизам (на Теб)

821 3 23

 

 

Обичам те! В съня те мълвя -
лудо, пълнокръвно, но и свято.
В сънищата си към теб летя -
Птица-Есен, но с криле от Лято -

 

пурпурно ветрило - жар пилее!

Коприна-пепел аленее в пламък,

небето пее, в сто дъги ме люлее -

Жар-птица съм, а бях, бях камък.

 

Утро е. В миглите ми пречиш -

нима в зениците ми пак си спал?!

Летял си с мене - да ми светиш,

за да бъде пътят ми отново бял!

 

Перла – в две длани само блестя!

Гълъбица - сгушена, с дъх притаен,

в сърцето ти влизам и тихо туптя.

Обичам те! И те искам до мен!

 

Рене

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...