5 июн. 2022 г., 01:50

На теб!

429 0 0

Разминахме се с теб,
времето не ни прости,
макар невинни двама,
любов то не позволи.

 

Ще те помня в нощите
кога сам не ще заспа,
кога пак бленувайки
мир не ще има за духа.

 

Ще ми липсва нежността ти
и всичко, което сподели.
Колко нежно и деликатно

докосна ме, сърцето ми се сви.

 

Ще бродя в тъмнината
из самотата на нощта
и пак ще търся тебе
чистотата със свещта.

 

В мен заключена си вече,
нищо не ще ни раздели,
макар в нощта със свещ
да се търсиме сами.

 

С.Д.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...