Jun 5, 2022, 1:50 AM

На теб!

  Poetry » Love
433 0 0

Разминахме се с теб,
времето не ни прости,
макар невинни двама,
любов то не позволи.

 

Ще те помня в нощите
кога сам не ще заспа,
кога пак бленувайки
мир не ще има за духа.

 

Ще ми липсва нежността ти
и всичко, което сподели.
Колко нежно и деликатно

докосна ме, сърцето ми се сви.

 

Ще бродя в тъмнината
из самотата на нощта
и пак ще търся тебе
чистотата със свещта.

 

В мен заключена си вече,
нищо не ще ни раздели,
макар в нощта със свещ
да се търсиме сами.

 

С.Д.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...