Jun 5, 2022, 1:50 AM

На теб!

  Poetry » Love
432 0 0

Разминахме се с теб,
времето не ни прости,
макар невинни двама,
любов то не позволи.

 

Ще те помня в нощите
кога сам не ще заспа,
кога пак бленувайки
мир не ще има за духа.

 

Ще ми липсва нежността ти
и всичко, което сподели.
Колко нежно и деликатно

докосна ме, сърцето ми се сви.

 

Ще бродя в тъмнината
из самотата на нощта
и пак ще търся тебе
чистотата със свещта.

 

В мен заключена си вече,
нищо не ще ни раздели,
макар в нощта със свещ
да се търсиме сами.

 

С.Д.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...