На теб!
430
0
0
Разминахме се с теб,
времето не ни прости,
макар невинни двама,
любов то не позволи.
Ще те помня в нощите
кога сам не ще заспа,
кога пак бленувайки
мир не ще има за духа.
Ще ми липсва нежността ти
и всичко, което сподели.
Колко нежно и деликатно
докосна ме, сърцето ми се сви.
Ще бродя в тъмнината
из самотата на нощта
и пак ще търся тебе
чистотата със свещта.
В мен заключена си вече,
нищо не ще ни раздели,
макар в нощта със свещ
да се търсиме сами.
С.Д.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Драганов Всички права запазени
