5 июн. 2008 г., 21:56

На теб любовта си дарявам

891 0 3
Появи се внезапно -
като гръм от ясно небе
и обичта ми към теб не ще угасне,
дори сърцето ми да спре.

А беше толкова безличен -
във погледа ми недостъпен.
Сега те гледам във очите
и виждам образа ти смътно.

Не знам с какво привлече ме
и направи от мен робиня на любовта,
но вярвай, любовта ми ще е вечна,
изпълнена със радост и красота.

Не зная със какво плени сърцето ми,
но ти го стопли с твоята любов
и макар да беше то навремето сломено,
ти помагаш ми в живота суров.

Желая редом с теб да бъда -
със теб неволи, радост да деля,
навярно така съдбата е решила -
на теб любовта си да даря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Опитвам се без да се заяждам да внуша, че като стих не е доизпипано. Да, всички имат чувства! Да всички имат душа! Но само това не стига. За да напишеш истински стих е нужно нещо много повече. Иначе и душата и чувствата са като дупето - всеки си го има...
  • Не всички стихове с рима могат да изразят чувствата на поета! Ти пишеш с душата си, Иви! Не пиши произведения само заради стихотворната стъпка - "евтини" и посредствени! Пиши така, че когато хората ги четат, да усетят "вътрешния свят" на поета! Досега винаги си успявала! Поздравявам те! Продължавай все така...и върви с гордо вдигната глава! "Героят" от твоето произведение също те обича! Бъди уверена в това! Такава жена като теб не може просто така да се подмине...
  • Преди да разгледам профила ти, реших че си тинейджърче... Много ти е сурово стихотворението. Няма рима и ритъм. А и с доста шаблони е пълно... Но си е твое! Ти си го пуснала в тоя сайт и това би трябвало да те радва. Нали?

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...