На теб любовта си дарявам
Появи се внезапно -
като гръм от ясно небе
и обичта ми към теб не ще угасне,
дори сърцето ми да спре.
А беше толкова безличен -
във погледа ми недостъпен.
Сега те гледам във очите
и виждам образа ти смътно.
Не знам с какво привлече ме
и направи от мен робиня на любовта,
но вярвай, любовта ми ще е вечна,
изпълнена със радост и красота.
Не зная със какво плени сърцето ми,
но ти го стопли с твоята любов
и макар да беше то навремето сломено,
ти помагаш ми в живота суров.
Желая редом с теб да бъда -
със теб неволи, радост да деля,
навярно така съдбата е решила -
на теб любовта си да даря.
като гръм от ясно небе
и обичта ми към теб не ще угасне,
дори сърцето ми да спре.
А беше толкова безличен -
във погледа ми недостъпен.
Сега те гледам във очите
и виждам образа ти смътно.
Не знам с какво привлече ме
и направи от мен робиня на любовта,
но вярвай, любовта ми ще е вечна,
изпълнена със радост и красота.
Не зная със какво плени сърцето ми,
но ти го стопли с твоята любов
и макар да беше то навремето сломено,
ти помагаш ми в живота суров.
Желая редом с теб да бъда -
със теб неволи, радост да деля,
навярно така съдбата е решила -
на теб любовта си да даря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивета Всички права запазени
