9 нояб. 2009 г., 13:07

На тези двамата

807 0 4

Има нещо еднакво
до изумяване в тези двамата.
Не това, че ги срещнах 
в някакви сайтове,
не това, че се скъсват
да свалят мадамите,
не това, че са поетични
и екзалтацията e във кръвта им...

 

Има нещо еднакво. 
Дали не -  безпомощност?
И несмело желание да изплуват
над себе си?
А надолу ги дърпа 
някакво безпокойство.
Парадоксалното е,
че и сили имат,
но не ги търсят в себе си.

 

Обещават ми "нещо 
съвършено различно".
Или може би даже и в това си приличат?
Ще се срещнем, но в друг живот,
ще се видим, но никога,
ще си бъдем достатъчни
и до край безразлични.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...