На този кръстопът.
И взирам се в зелените корони.
Тук сбогом промълви за сетен път.
И всичко се превърна само в спомен.
А слънцето пробиваше си път
през гъстата прозрачност на листата.
Ти тръгна си на този кръстопът.
А аз съм още тук. А аз останах.
И всяка птица помня, всеки звук,
рисунките на облачните бури...
Не зная вече откога съм тук...
навярно откогато те загубих.
А сивото по мойте слепоочия
прелива и се слива с есента.
Изчерпаха се всички многоточия...
Но аз съм тук.
Аз помня любовта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены