7 сент. 2018 г., 16:55

На този, май че хлопа му дъската... 

  Поэзия
631 3 5

(из цикъла "Вицове в рими")

В известна психоклиника, където
се стичаше хайлайфът, щото шик
твърдяха че е, вън пред кабинета
на доктор Иванов – аналитик –


две дами си говореха. Едната
оплака се от своя градинар;
„Горкичкият! Май хлопа му дъската!”
„Така ли, мила? Толкоз ли е стар?”


 „О, не, не е, но вчера, представи си,
да се почерпи дадох му пари.
 Все гледам го, такъв един – замислен
 работи във градината. Дори,


 когато се пека по монокини,
не се обръща, погледа не вдига...
та дадох му пари, а той да мине
с тях през „Славейков” да си купи книга!”

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прав си Александър. И изобщо не им пука на нечетящите какво е изражението им, и какво мислим за тях. Някои дори се гордеят с това. Благодаря ти, че прочете и коментира.
  • Рядкост е вече да срещнеш хора, които все още четат книги. А по-забавно е да видиш изражението на лицата им, когато им кажеш че обичаш да четеш книги ))
  • Ауу, за книгата много хубаво, ама чак пък на монокините да не обърне внимание, ауу! Това е то, парвенющината си я представил много ярко!
  • Това е то, еснафлъка! Браво!
Предложения
: ??:??