(из цикъла "Вицове в рими")
В известна психоклиника, където
се стичаше хайлайфът, щото шик
твърдяха че е, вън пред кабинета
на доктор Иванов – аналитик –
две дами си говореха. Едната
оплака се от своя градинар;
„Горкичкият! Май хлопа му дъската!”
„Така ли, мила? Толкоз ли е стар?”
„О, не, не е, но вчера, представи си,
да се почерпи дадох му пари.
Все гледам го, такъв един – замислен
работи във градината. Дори,
когато се пека по монокини,
не се обръща, погледа не вдига...
та дадох му пари, а той да мине
с тях през „Славейков” да си купи книга!”
© Ангел Веселинов Всички права запазени