Не зная какво да Ти кажа...
Но ето –
треперят ръцете ми,
Ти Си пред мен!
Отвътре напира и вика сърцето,
на Този най-истински Ден,
за който плати,
та да видя небето!
Навярно Си плакал,
когато пълзях
в прахта на греха,
но отми мерзостта ми -
не с друго -
отми я с Кръвта!
Най-чистата Кръв,
изобилно излята
върху всички загубени
хорски души!
Но малцина Те чуват
как чукаш отрано
и до тях неотклонно вървиш...
Аз съм вече различна
и в мене е тихо
след поредица
сложни човешки неща,
от които не можех да виждам
открито
през фалшивите си очила...
И сега нямам думи за тази награда -
даром дадена
свише
чрез Твоя живот
да съм тук
и да има за мене пощада!
Ти си моят и Господ,
и Бог!
© Руми Бакърджиева Все права защищены