20.04.2012 г., 0:05

На този най-истински ДЕН

926 2 5

 

Не зная какво да Ти кажа...

Но ето –

треперят ръцете ми,

Ти Си пред мен!

Отвътре напира и вика сърцето,

на Този най-истински Ден,

за който плати,

та да видя небето!

Навярно Си плакал,

когато пълзях

в прахта на греха,

но отми мерзостта ми -

не с друго -

отми я с Кръвта!

Най-чистата Кръв,

изобилно излята

върху всички загубени

хорски души!

Но малцина Те чуват

как чукаш отрано

и до тях неотклонно вървиш...

 

Аз съм вече различна

и в мене е тихо

след поредица

сложни човешки неща,

от които не можех да виждам

открито

през фалшивите си очила...

 

И сега нямам думи за тази награда -

даром дадена

свише

чрез Твоя живот

да съм тук

и да има за мене пощада!

 

Ти си моят и Господ,

и Бог!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Заплаках...
  • Привет, Руми!
    Абсолютна съм съгласна с Елена.
    Вълнуващ и съкровен стих, но недооценен.
    Личи си ,че е излят от душата.
    Този миг на осъзнаване явно не е настъпил за всички.
    И аз пиша на тази тема, но определено твоята интерпретация ме впечатли!
    Благодаря ти и аз!
  • Трогна ме, Ена! Благодаря! Не се притеснявам, че стихът бива подминаван с мълчание. Трудно се коментира... Тук съм си изляла душата...
  • "Не зная какво да Ти кажа..."

    Колко пъти съм си го помисляла и аз това - не зная какво да Ти кажа...
    Това е миг на осъзнаване, когато с всичките си сетива, душата и ума успяваш да стигнеш до най-интимното в себе си
    Много, много съкровен стих!
    Така искрено... и от душа написан.
    Незаслужено подминаван стих, според мен.

    Благодаря ти за стиха, Руми!!!
  • Христос воскресе!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...