Apr 20, 2012, 12:05 AM

На този най-истински ДЕН

  Poetry » Other
925 2 5

 

Не зная какво да Ти кажа...

Но ето –

треперят ръцете ми,

Ти Си пред мен!

Отвътре напира и вика сърцето,

на Този най-истински Ден,

за който плати,

та да видя небето!

Навярно Си плакал,

когато пълзях

в прахта на греха,

но отми мерзостта ми -

не с друго -

отми я с Кръвта!

Най-чистата Кръв,

изобилно излята

върху всички загубени

хорски души!

Но малцина Те чуват

как чукаш отрано

и до тях неотклонно вървиш...

 

Аз съм вече различна

и в мене е тихо

след поредица

сложни човешки неща,

от които не можех да виждам

открито

през фалшивите си очила...

 

И сега нямам думи за тази награда -

даром дадена

свише

чрез Твоя живот

да съм тук

и да има за мене пощада!

 

Ти си моят и Господ,

и Бог!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Заплаках...
  • Привет, Руми!
    Абсолютна съм съгласна с Елена.
    Вълнуващ и съкровен стих, но недооценен.
    Личи си ,че е излят от душата.
    Този миг на осъзнаване явно не е настъпил за всички.
    И аз пиша на тази тема, но определено твоята интерпретация ме впечатли!
    Благодаря ти и аз!
  • Трогна ме, Ена! Благодаря! Не се притеснявам, че стихът бива подминаван с мълчание. Трудно се коментира... Тук съм си изляла душата...
  • "Не зная какво да Ти кажа..."

    Колко пъти съм си го помисляла и аз това - не зная какво да Ти кажа...
    Това е миг на осъзнаване, когато с всичките си сетива, душата и ума успяваш да стигнеш до най-интимното в себе си
    Много, много съкровен стих!
    Така искрено... и от душа написан.
    Незаслужено подминаван стих, според мен.

    Благодаря ти за стиха, Руми!!!
  • Христос воскресе!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...