diesto (Данаил Антонов)
1039 617
28 мая 2019 г., 06:52

На този свят все грешно се обричах... 

  Поэзия » Любовная, Философская
517 9 7

Сбъдни ми се! Наяве ми се сбъдвай! 
Защото утрините няма да са същите, 
когато в моите очи тежи оскъдица, 
без твоите да виждам в тази къща. 
Сбъдни ми се, че чаках като грешника - 
за прошка от, забравил него Господ. 
Във храма от догарящите свещи, 
направих си молитвеник от восък. 
Със гвоздея, ръждив от стар ковчег - 
дълбая сърчица на вместо дните. 
Остават някъде към сто и пет. 
Дали е календар или молитва? 
Сбъдни ми се! Аз иначе отказвам. 
Ще спра дъха си, щом не дишам с твоя. 
За мене всяко вдишване зараза е, 
от въздух, в който няма да си моя! 
Сбъдни ми се! Заклевам те до гроба си! 
На този свят все грешно се обричах. 
Ще нося снимката ти вляво, че под джоба - 
тупти сърце, което те обича!..

 

Стихопат.

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дани, удоволствие е да се чете твоята любовна лирика, толкова зов за любов има тук. Поздравления!
  • Благодаря! От сърце и душа!
  • Дани, твоята любовна лирика винаги затаява дъха ми! Чета те с голямо удоволствие!
  • Трудно е да те коментира човек! Радвам се, че имам възможност да те чета, Дани!
  • Чудесно! Финалът е страхотен.
  • Уау! Дани...! Тук просто се мълчи.... Благодаря ти за удоволствието!
  • Сбъдни ми се! Но не като мечтата...
    Молитвеникът размених за срещи.
    Дъхът ще спра... Заклевам се в дъгата!
    Обречени са календарите горещи
    на сърчица, наместо дните. На тъгата!
    Последната си грешка да поправя...
    без теб опитах, но очите все говорят.
    Обрекох се и как да те забравя
    щом раната и любовта за тебе спорят?!...

    Не ми се получи краткия коментар...но ти си виновен. Пишеш като..., пиши!
Предложения
: ??:??