На този свят все грешно се обричах...
Сбъдни ми се! Наяве ми се сбъдвай!
Защото утрините няма да са същите,
когато в моите очи тежи оскъдица,
без твоите да виждам в тази къща.
Сбъдни ми се, че чаках като грешника -
за прошка от, забравил него Господ.
Във храма от догарящите свещи,
направих си молитвеник от восък.
Със гвоздея, ръждив от стар ковчег -
дълбая сърчица на вместо дните.
Остават някъде към сто и пет.
Дали е календар или молитва?
Сбъдни ми се! Аз иначе отказвам.
Ще спра дъха си, щом не дишам с твоя.
За мене всяко вдишване зараза е,
от въздух, в който няма да си моя!
Сбъдни ми се! Заклевам те до гроба си!
На този свят все грешно се обричах.
Ще нося снимката ти вляво, че под джоба -
тупти сърце, което те обича!..
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
