На този свят все грешно се обричах...
Сбъдни ми се! Наяве ми се сбъдвай!
Защото утрините няма да са същите,
когато в моите очи тежи оскъдица,
без твоите да виждам в тази къща.
Сбъдни ми се, че чаках като грешника -
за прошка от, забравил него Господ.
Във храма от догарящите свещи,
направих си молитвеник от восък.
Със гвоздея, ръждив от стар ковчег -
дълбая сърчица на вместо дните.
Остават някъде към сто и пет.
Дали е календар или молитва?
Сбъдни ми се! Аз иначе отказвам.
Ще спра дъха си, щом не дишам с твоя.
За мене всяко вдишване зараза е,
от въздух, в който няма да си моя!
Сбъдни ми се! Заклевам те до гроба си!
На този свят все грешно се обричах.
Ще нося снимката ти вляво, че под джоба -
тупти сърце, което те обича!..
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дани, удоволствие е да се чете твоята любовна лирика, толкова зов за любов има тук. Поздравления!
-
Благодаря! От сърце и душа!
-
Дани, твоята любовна лирика винаги затаява дъха ми! Чета те с голямо удоволствие!
-
Трудно е да те коментира човек! Радвам се, че имам възможност да те чета, Дани!
-
Чудесно! Финалът е страхотен.
-
Уау! Дани...! Тук просто се мълчи.... Благодаря ти за удоволствието!
-
Сбъдни ми се! Но не като мечтата...
Молитвеникът размених за срещи.
Дъхът ще спра... Заклевам се в дъгата!
Обречени са календарите горещи
на сърчица, наместо дните. На тъгата!
Последната си грешка да поправя...
без теб опитах, но очите все говорят.
Обрекох се и как да те забравя
щом раната и любовта за тебе спорят?!...
Не ми се получи краткия коментар...но ти си виновен. Пишеш като..., пиши!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
